Военният министър Тодор Тагарев смята, че без конкретни мерки мобилизационният резерв на армията ще изчезне до 10-15 години
Министърът на отбраната проф. Тагарев е дългогодишен изследовател в сферата на сигурността. В края на 90-те години оглавява дирекциите „Планиране на отбраната“ и „Политика по въоръженията“ в правителството на Иван Костов и е една от ключовите фигури при реформирането на армията ни по стандартите на НАТО. През 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков, а през 2016-2017 г. оглавява Института по отбрана към военното министерство. След отстраняването на Стефан Янев за кратко е кандидат за военен министър на „Продължаваме промяната“, но в последния момент е оттеглен след силен натиск от коалиционни партньори и от президентството.
Защо според вас ГЕРБ и ДПС още от първия ден толкова активно настояваха да не сте министър на отбраната?
Не мисля, че е от първия ден, не са такива впечатленията ми. Но от юли вече имаше определени критики спрямо мен от страна на ГЕРБ. Някъде през юли Народното събрание пожела да получи резиденция „Лозенец“ за свои представителни нужди. Известно време се опитвах да обяснявам, че тя е нужна на Министерство на отбраната и няма никакъв проблем да се ползва и от Народното събрание, дори с приоритет. Но това изглежда подразни някои хора от ГЕРБ и ДПС.
Впоследствие решението беше взето по искане от председателя на Народното събрание и по доклад от зам. министър-председателя при отсъствие на министър-председателя. Получиха резиденция „Лозенец“. И така, връщайки назад лентата, мисля че това може да е дало начален тласък на атаките и на критиките спрямо мен.
Тоест намирате по-скоро битово обяснение, свързано с управление на имот, за една, общо взето, всекидневна атака?
За хора, които са ръководители на политически партии, утвърдени политици със солидни позиции в Народното събрание, не изглежда много добре, когато един министър с тяхна подкрепа не проявява ентусиазъм да изпълни техните желания.
Беше много важно за г-н Пеевски и г-н Борисов да се позиционират като водещите евроатлантици и като водещите политици, от които зависи помощта за Украйна.
Разбира се, има и други обяснения, които са по-сериозни. Но на мен ми се струва, че беше много важно за г-н Пеевски и г-н Борисов да се позиционират като водещите евроатлантици и като водещите политици, от които зависи помощта за Украйна. И в това отношение те наистина помогнаха много да се вземат важни решения в Народното събрание. Но в последствие, понеже тези решения така или иначе се изпълняват от правителството и в много случаи от министъра на отбраната, някак си може би се е създало впечатлението, че те могат да бъдат засенчени в това отношение.
С това ли си обяснявате желанието на Борисов и Пеевски посочен от тях човек да оглави военното министерство?
Исторически погледнато, за мен това тяхно желание беше трудно обяснимо. Известно е, че особено при първия мандат на г-н Борисов като премиер разходите за отбрана бяха рязко съкратени. Имаше години, в които пожарната имаше повече средства за инвестиции, отколкото Българската армия. Именно при неговите правителства, с изключение на първия му мандат, той по-скоро стремеше да се освободи от отговорността за отбраната, възлагайки управлението на сектора на коалиционни партньори. Така че именно от тази гледна точка е трудно обяснимо това желание.
Междувременно в рамките на сегашното Народно събрание, те вероятно вече са разбрали колко важна е тази позиция. Сигурно си спомняте, че в началото споровете бяха кой да бъде министър на външните работи, тъй като той представлява България, той държи контактите. Те предполагам са осъзнали, че министърът на отбраната е също много важен в нашите външнополитически отношения, особено в отношенията ни със съюзниците от НАТО и от Европейския съюз. И това вероятно е стимулирало тяхното желание да бъде поставен човек, който те одобряват и на когото разчитат напълно.
Не че не биха могли да разчитат на мен – аз не водя някаква политика, различна от политиката на кабинета и политиката, която е подкрепена от водещи политически сили в Народното събрание. Но някак си може би прякото влияние в този сектор за тях е от значение.
А възможно ли е това да се случва с оглед на обстоятелство, че сега се сформира нова Европейска комисия, в която вече ще има и комисар по отбраната, като България се спряга за този пост? Възможно ли е да се опитват да ви елиминират превантивно като потенциален кандидат?
Дори не ми е минавала тази мисъл. Сега чувам подобна хипотеза. Никакви разговори не е имало по този въпрос. Аз самият съм толкова ангажиран с проблемите, които има да се решават в областта на отбраната, че нямам време да погледна по-нашироко и по-далеч в бъдещето. Говоря за собствената си кариера.
В последните години и към момента България е много добре представена в Европейската комисия в сектори, в които имаме някакъв опит и компетенции. В областта на отбраната – трудно ми е да си представя големите държави да дадат тази позиция на страна, която има, да кажем леко колеблив курс по въпросите на отбраната, по въпросите на съвместните проекти и сътрудничеството.
Ние участваме в немалко проекти на Европейския съюз в различни формати, но обикновено са от по-малките, защото ресурсите ни са такива. Ние сме ограничени. Докато за един такъв комисар водещи ще бъдат въпросите и за бъдещите самолети, кораби и какво ли не. И на отбранителната индустрия, където интересите на водещите страни са много големи и те ще търсят начин да ги защитят.
Може би ще търсят комисар от по-умерена страна, доколкото другите държави, които се спрягат, са Полша и Румъния?
Полша е държава, която има 4% от БВП разходи за отбрана, която много мощно върви в процеса на модернизация, превъоръжаване, въобще на изграждане на своята армия. Тя стои по друг начин. Румъния също стои по друг начин.
