Патриарх Даниил смята, че идеите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“ идват от политически, а не от църковните среди.
“Хората, на които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос“, заяви той в интервю за БНР.
“Аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът”, посочва той.
“Само няколко факта ще спомена. Решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, войници, които дадоха живота си за Освобождението на България. Това решение да се построи такъв храм през 1879 година от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години от призива на Александър Батенберг през 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече, това са 31 години – минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали са през толкова много трудности”, посочва патриарх Даниил.
Той поставя въпроса дари ние днес, техните потомци, зачитаме волята и усилията на дарителите на този храм: “Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!“. Утре нашите потомци ще кажат: „Тези бяха безродници, предците ни даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров“. И ние днес, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма”.
Патриархът припомня, че такова нещо се е случило: от 1916 до към 1920 година името на храма е променено на „Св. Кирил и Методий“ поради конюнктурни политически въпроси. “Но още тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма – на светеца, който е положен основния камък. С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека – става въпрос за тайнство, духовно раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване”, посочва той.
“Друго нещо, което е може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. И аз се питам – в продължение на тези 100 години от освещаването на храма ние сме имали Втората световна война, воювали сме – тогава Русия и България са били на противоположните страни. В „Свети Александър Невски“ е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питаме на кой му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?”, казва патриархът.
