64806_4628891360145_309816530_nНа  3 март честваме националния празник на република България – Ден на Освобождението от османско иго. В следващите редове ние от „Българска история“ ще се постараем да ви разкажем накратко защо именно тази дата е посочена за национален празник и какви са събитията, които стоят зад нея. През 1878г. Руско-турската освободителна война е към своя край. Османските сили са разгромени, а императорските войски на Русия маршируват към Цариград. Високата порта неколкокрано се опитва да възпре руснаците – чрез военни и дипломатически действия и дори търси намесата на западните сили. Действията на османците обаче не дават резултат. След превземането на Одринската крепост руските войски се оказват застрашително близо до вражеската столица и султанът е принуден да се съгласи на предложеното примирие. В Одринския протокол фигурират исканията на победителите – автономия за освободената България и независимост за сърбите и черногорците.

На 3 март 1878г., след усилени спорове  между вече невоюващите страни, е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор. С него окончателно се слага край на османското иго и ситуацията на Балканите се променя коренно. Териториите на освободена България са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия. Всички поробени българи са обединени в една държава с внушителни размери, която само след няколко години ще се превърне в блян за много от българските държавници. Освободена България се разпростира във Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, обхваща почти цяла Македония, части от Косово и Албания, Източна Тракия и Южна Добруджа. Новата държава е със статут на автономно  княжество и трябва да се ръководи от монарх.

Санстефанска България

Договорът определя истинските граници на България – такива, каквито трябва да бъдат, според етническия състав на населението. В действителност от Петербург са се опитали да прокарат изцяло своя интерес, но той в случая е бил съгласуван с българския. Фактите обаче са безспорни – в огромните територии дадени на освободената държава са живели предимно българи.

Датата на националния ни празник е символ не само на освободена, но и на обединена България. Символ на една силна нация с огромен потенциал, способна да играе основна роля в европейската и световната политика. Такава е истината зад символа „3-ти март“. Щастието на подписания договор, уви, трае кратко. Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, веднага отричат сключения от Русия мир. Те настояват за налагане на промени в почти всички клаузи на договора.

Месеци по-късно е подписан и пагубният Берлински мирен договор. В него България е разкъсана, а обширните и територии са раздадени на съседните държави. Съдбите на хиляди българи попадат отново под иго. Тъгата по изгубения идеал – Санстефанска България е безмерна. В близките години много български държавници ще посветят живота и делото си за обединението на народа. Следват десетилетия на политически игри и кървави войни, на мъка и сълзи за изгубените и забравени братя, останали там – в ръцете на чуждите. В Македония  и  Тракия, под управлението на турци, гърци, сърби и румънци остават милиони братски съдби. Може би някой би казал, че мнението ни е твърде крайно, невярно, псевдо-патриотично, то обаче за нас представлява самата мъчителна истина. 3-ти март е дата която символизира всичко онова, което е „могло да бъде“. Той е избран за национален празник, защото историята и фактите, които стоят зад него показват най-хубавия и истински момент на следосвобожденска България, момент жадуван в продължение на векове.

източник: www.bulgarianhistory.org/

Коментари

коментара