лястовицаКакво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат за билет и си купуват после… няма значение. А този мъж ми каза:
– Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. – И се усмихна. Казах му, че нямам, а той ме огледа и ми каза, че съм блестяща жена.
– Добре – за хубавия комплимент, ще погледна дали имам дребни.
– Ще ти кажа един стих, ако искаш – така ще си платя.
– Добре! – Извадих парите и… стоях с този човек почти един час. Той не искаше да ме пусне да си ходя, цъфтеше, рецитираше ми Смирненски.
– На мен за пръв път някой ми обръща внимание.
Един вид, аз съм добре облечена, а спирам до…
– Да си скрия ли бирата, да не те е срам, че говориш с пияница.
– Не. От кого искаш да я криеш, от мен ли, аз я видях, от себе си ли, защо?!
– От хората, да не кажат – тая стои с един…
– Ама аз стоя по свое желание.
– Не съм виждал такава жена.
¬- Най-обикновена съм.
– Не си. Ще ти кажа един мой стих, само остани още малко. Обичах една жена и тя… ме нарани, този стих е за нея.
– Ти си написал стих?!
– Няколко… за нея, а тя…
Този мъж ми разказа живота си. Всички ние имаме нужда от внимание, някой да ни чуе, ако може да ни разбере. Той сияеше. В този миг той не беше пияница, той беше поет, беше човек.
Беше ми хубаво, някой ми рецитира стихове на улицата. И вместо аз да благодаря, той ми благодари за отделеното време. Разделихме се с усмивка.
Бил влюбен, а тя го е наранила. Може би е чувствителен и затова да се е пропил. Поет, а ние винаги мислим… само лоши неща като видим някой, който… А това са човешки съдби.
Един ден изпълнен с… поезия, много емоции и размисли. Колко струва една бира? А един стих?!
Мили хора, помня колко и какви банкноти и монети имах, но не помня дали му дадох. Не помня. Той ми хвана ръката, когато исках да му дам и каза, че иска да си ги заслужи. Стоях с протмоне в ръката през цялото време, вече знаех колко ще му дам, но не помня дали…Той не е искал парите ми, той имаше бира и не отпи нито глътка, докато бяхме заедно. – Изинявай, че те гледам така! Обърни се, искам да те огледам.
И аз се въртях и се смяхме и само помня, че той не искаше да си тръгна. Възхищавах му се, че насред улицата така с жар рецитираше стихове, че се срамуваше да ми рецитира своите, защото са…лични и може би няма да ги харесам. Не е било за пари, а за малко внимание, мили мои, от което имаме нужда всички!!!

Коментари

коментара