logo_Panorama cropBaba-Marta

 

 

 

 

 

 

Знаете ли, че…

  • Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.
  • Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.
  • По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта, която спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
  • Старите хора казват, че пред всяка къща стопаните трябва да закачат пресукани червени конци. Като ги видела, Баба Марта се засмивала, изгрявало слънцето и всичко се стопляло. Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.
  • В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
  • Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него.
  • Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година.
  • Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки.
  • В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове.
  • В Разградско при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дръвчета в градината, за да се засмее Баба Марта.
  • В Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен класът на житото, хвърлят червено платно или червена прежда в самите ниви.
  • В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите.
  • В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
  • В Банско събирали мартениците всяка година и така броели годините на детето.
  • В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет.
  • Според поверия, червеният цвят е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на малките деца са връзвали червени конци.
  • Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
  • Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво.
  • В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март “броените дни“ — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.
  • Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него.
  • На някои места наричат мартеницата – „урочница“, защото се вярвало, че предпазва от „лоши очи“ и от уроки.
  • На 1 март жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
  • Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци.

Коментари

коментара