20140614102202-adolf_hitler_08Развитото гражданско общество помогна на Адолф Хитлер да спечели Германия.

Нацизмът не е бил идеология на маргинали, както е прието да се смята. Изследване на членската маса на Националсоциалистическа работническа партия на Германия категорично показва, че партията на Хитлер е създадена от уважавани бюргери, чиито хобита са били туризмa, пеенето и дори играта на боулинг.

Демокрацията и гражданското общество са двете страни на един медал, твърдят десетки философи, политолози и социолози. Дори това наистина да е така, в Германия през 20-те години на миналия век едната страна на медала си е направила лоша шега с другата. Именно развитото гражданското общество, състоящо се от хиляди неправителствени организации, кръжоци и обединения се е превърнало в подхранващата среда за растежа на НСДАП – партията на Адолф Хитлер.

Учените повече от 70 години се опитват да разберат причините довели нацистите на власт. Версиите са много: от отмъщаващи си на обществото маргинали до конфликт на буржоазията и работническата класа в Германия, разорена от Първата световна война /1914-1918/.

Но истината е много по-сложна. Истинският виновник за популярността на нацизма е големият социален капитал на германското общество.

Социалният капитал е гъстата мрежа от граждански асоциации. Смята се, че това е много полезно явление за икономиката. В страните с голям социален капитал доверието в обществото, а, следователно, и способността към коопериране е по-голяма. В такава страни доходът на глава от населението е по-голям, финансовият сектор е по-развит. Например, италианските градове, в които през Средните векове гражданите са били по-организирани, днес са по-богати, отколкото жителите на тези, в които са били разединени.

Социалният капитал обаче има и своята тъмна страна. Той прави местните лидери по-малко уязвими от критика. Сблъсквайки се с по-малка конкуренция, те произвеждат по-малко обществени блага. Освен това стабилните хоризонтални връзки усилват изолацията на тези, които остават извън групите от съмишленици. Именно развитата мрежа от различни кръжоци и групи по интереси е погубила демокрацията в Германия, откривайки пътя към властта на Хитлер и неговата човеконенавистна идеология.

Това откритие е станало възможно благодарение на цифровизирането на целия партиен архив на НСДАП, който по чудо е оцелял от унищожението. Спасен е от американските войници.

Обект на изследването е била членската маса на нацистите. В него са сравнени скоростта на влизане в партията в различните градове с броя на клубовете по интереси в тях. Подредените и стриктни германци векове наред съхраняват информацията за любителските кръжоци в местните библиотеки.

Раждането на нацизма

Нацистката партия умишлено се е конкурирала с левите политици, опитвайки се да стане масово движение като „Рот Фронт“ или Германската комунистическа партия. От първите дни на своето рождение НСДАП на Хитлер и неговите привърженици са правели всичко възможно, за да привлекат в партията максимален брой нови членове. През 1919 тя започва с шепа членове, които през януари 1933 достигат 850 000 души. Този впечатляващ ръст е постигнат благодарение на организационната структура на НСДАП: във всички германски градове са създадени местни филиали.

Приема се, че в партията на Хитлер са членували само радикали и разочаровани от живота ветерани от Първата световна война /1914-1918/. Проучването на членските карти показва, че мнозинството са били представители на средната класа. През 20-те години една четвърт от членовете на партията са били представители на работническата класа.

Къде нацистите са намирали своите привърженици? Типичен пример за нацист е продавачът от Марбург Емил Виснер. Той е бил член на асоциацията на белите якички и активен участник в два спортни клуба. Той влиза в партията и активно използва своя социален капитал за вербуването на нови членове.

Изследването показва, че такива активисти, уважавани членове на тенисни клубове или кръжоци по пеене, са имали много по-голяма възможност /цели 18 пъти по-висока/ да създадат успешна секция на НСДАП, отколкото самотниците.

Анализът на данните от 122 града показва, че скоростта на нацистката мобилизация е пряко свързана с броя на гражданските организации. Колкото по-голям е броят на тези организации, толкова по-бързо гражданите попълват редиците на нацистката партия.

Партията на Хитлер се е превърнала в надежда за бюргерите, разочаровани от загубата на Първата световна война. Своята роля за увеличаване на популярността е изиграла и Великата депресия. След нейното начало броят на новите членове е нараснал главоломно. /БГНЕС

Коментари

коментара