20140511082030-20140509.mbzmspmztiСлед като Меги Дерм сама се освети публично като кандидат-осиновителка на деца сираци, в редакцията на „ШОУ” се обадиха десетки хора, които я разобличиха като фалшива Майка Тереза. Един от тях ясно изрази мотивите на тази обществена активност срещу Дерменджиева: „Всеки сам избира в живота си дали да е проститутка, сводник, наркотрафикант или дори убиец, но когато се изправяш в обществото с някаква хуманна кауза, а си кален до ушите като Меги; когато без капка свян и срам лъжеш хората от екрана и се представяш за нещо, което е пълният ти антипод, заслужаваш шамар! Меги заслужи този обществен шамар – вижте го на протестната страница на нейните познати във Фейсбук, под наслов „Спрете Меги Дерм да се облагодетелства от децата сирачета!”. „ШОУ” също надникна във форума и посредством него успя да се добере до някои от написалите личните си изповеди там. Една от тях е К. Й. от Варна. Пълното й име, координати, както и записът от разговора ни с нея са на разположение на редакцията в случай, че институциите се заинтересуват.

К. Й. от Варна:

„Казвам се К. Й., на 30 съм, родом съм от Хасково, омъжена съм във Варна. Пълното ми име е на ваше разположение и може да го предоставите на прокуратурата, ако се наложи да свидетелствам. Не се страхувам да застана срещу тази жена! Имам други съображения за молбата си на този етап да публикувате само инициалите ми. Не е свързано със съпруга ми – той е прекрасен човек, на когото съм споделила всичко за миналото си. Просто не искам да тревожа другите си близки. Важно е да подчертая, че съм реална, съществуваща личност, и че съм готова да се изправя срещу Меги Дерм. Провокира ме предаването на Гала, в което тя всячески се опита да подпомогне Меги Дерм да ремонтират и устройват къщата й за деца сираци. Човешката ми същност се разбунтува –

не мога да позволя такава гавра!

Ако бих могла да се обърна към самата Гала, бих й казала: „Гала, какво знаехте за Миглена, преди да я прокламирате в предаването си?! Та вие имате дъщеря!… Имате ли представа какво са преживели момичета като мен заради Меги Дерм?! На какво отгоре така усърдно я подпомагате и лустросвате фалшивия й образ на Майка Тереза в предаването си?!”…

Вълнувам се, като ви говоря всичко това. Тези дни дори се опитах да пиша – нахвърлих моята история. Родена съм в бедно семейство. Меги Дерм злоупотребяваше с бедни момичета като мен. До влизането ни в ЕС момичета като нас можеха да се измъкнат от бедността и да отидат да работят в чужбина само чрез хора като нея. За първи път видях Миглена Дерменджиева в родния ми град Хасково. Свърза ни наш общ познат – Стефан, по прякор Меча кожа, мой добър приятел и до ден-днешен. Срещата ни продължи не повече от 5 минути и след като бях „одобрена“ от нея, трябваше да отида до София и да започваме с подготовката на документите ми за работна виза. Беше началото на лятото на 2005 година. Момичетата заминаваха след интервю в немското посолство и издаването на разрешение за получаване на работна виза. Това се случваше за период от близо 40 дни. Заминах за остров Зюлт в края на месец юли. Зюлт е едно от предпочитаните места за туризъм, отдих и сватбени тържества – и за немци, и за датчани. Островът е в Северно море, наистина е красиво място. За там тръгнахме десетина момичета. Водехме се еротични танцьорки, но там, на място, по-голямата част не само танцуваха, но и проституираха. Само три от момичетата не правеха секс за пари.

Един час секс струваше на чужденците 300 евро. Половината от тези пари отиваха при Меги

Живеехме по две в стая на тавански етаж с общ санитарен възел. Освен с клиентите нямахме право да излизаме с други мъже дори и в свободното си време. Онези, които нарушаваха тази заповед, биваха глобявани с 300 евро. Тази глоба беше удържана от седмичната заплата.

Всичко това с проституирането беше екстремно опасно за всички ни, защото по документи дейността на бара не беше проституция, а увеселително заведение… С две думи, можеше да бъдем арестувани за нелегална дейност. Меги, естествено, не плащаше данъци за тази прикрита проституция. В бара имаше една отделна стая – наричахме я „стаята за шампанско“. Тя беше добре скрита между склада и съблекалнята на момичетата. В нея имаше пилон, сепаре и легло във формата на сърце. Клиентите отиваха в тази стая, придружавани от момичета, само ако са броили 300 евро за 60 минути секс. Когато тази стая беше заета в пиковите часове на нощта, сексуалните актове се извършваха в стаичката Private dance. Тя беше малко помещение, скрито зад залепващи завеси. Когато вътре имаше клиент с момиче, охраната Дидо стоеше до завесата и пазеше да не ги обезпокоят натрапници.

В бара на острова момичетата бяха инструктирани да разливат шампанско, където могат и както могат, но най-вече в… специално присадени във всеки ъгъл палми. За да свършва по-бързо и клиентите да плащат за нова бутилка. Бутилка френско шампанско „Moet &Chandon” струваше 240 евро. Но то беше най-евтиното. Любимото на Миглена беше „Dom Perignon“ за 330 евро. И, черешката на тортата – „Cristal Champagne“ – 600 евро бутилката. Миглена обичаше да пие шампанско. Не мога да лъжа – не е употребявала пред мен кокаин, но когато беше пияна, започваше да си троши чаши шампанско в главата. Кикотеше се, че постоянно имала цицина на главата от трошенето на чаши по нея. Бивала съм свидетел на този ужас няколко пъти.

От живота, който водехме, някои от момичетата почнаха да употребяват кокаин. Миглена го знаеше и се възползваше от това. Твърдя, че

майка й Генка е носила няколко пъти пакетчета кока

от Хамбург към острова.

За да рекламира бара си, Миглена водеше момичета и в скъпия квартал на острова – „Kampen”. Там в няколко заведения момичетата танцуваха по цици на маса, пред смаяните погледи на мъже и жени милионери… За това унижение не взимахме нищо, но пък Меги си правеше реклама на бара благодарение на него. Кои бяха тези заведения, ли? – култовият за немците клуб „Pony“ и ресторант „Zum Osterreicher“. Собствениците им бяха приятели на Миглена. Момичетата, както вече ви казах, не получаваха нищо за унижението – те бяха задължавани да го правят „за доброто на бара”!

Когато в бара пристигнеше по-платежоспособен клиент, той биваше посрещан от Миглена, тя му обръщаше специално внимание, омайваше го и след това го оставяше в компанията на някое от момичетата. Виждала съм и други сцени –

как с възглавничка прикрива, че й бъркат отдолу

Така ги „зарибяваше” за… другите момичета.

Дейността „увеселителен бар“ беше добре прикрит нелегален бизнес с танцуващи проститутки. Момичетата, които се бяха провинили, или не „слушаха” достатъчно, биваха изпращани като багаж в Хамбург, като по-голямата част от тях бяха пращани да работят в „Сафари бар“- единствения по рода си секс театър в Европа. Там, на сцена с кулиси и декор, момичетата, облечени с костюми, правеха реален секс на сцената пред публика!..А какви бяха сюжетите ли? – примерно Вълкът чука Червената шапчица… Харесваха се и лесбоизпълнения с вибратор. Едно от най-извратените места в света е този „Сафари бар”!!! По-голямата част от персонала му бяха българки. Имаше и един българин, момче от агенцията на Миглена. Момичетата, които Миглена пращаше в „Сафари бар”, както ви казах, бяха наказани за нещо. А майка й – мама Генче, в края на всяка седмица отиваше да прибере парите оттам – за тях двете. На момичетата не се даваше нищо. Едва ли има нещо по-противно от мама Генка! Наричахме я „вещицата”. Тя тормозеше и обиждаше с цветисти епитети всички момичета, от чиято мъка всъщност живееха и тя, и дъщеря й. Генка е една ямболска простовата и злобна жена, която за 20 и повече години живот в Германия, не е възприела дори и микрон от културата и манталитета на немците. Изпиташе ли гняв, си имаше дежурна реплика: „Да ми ядат пу…ката!“. Генка си имаше 30 години по-млад от нея спътник в живота – албанец, който беше женен в Албания…

Питате ме колко издържах на тоя живот? Всичко това продължи около 2 години. България влезе в Европейския съюз през 2007-а и това беше началото на края на бара на Меги. Вече на момичетата не им трябваха хора като нея, за да си осигурят работни визи. Те можеха сами да си намерят нов работодател, с когото да сключат договор. Така „трупата” на „кабарето на Меги Дерм” се разпадна. Тя затвори бара и когато се върна в България,

реши да се представи на наивниците тук за Добрата фея!

Искам да ме разберете правилно: Аз не търся реванш или отмъщение. Няма за какво да й отмъщавам. Омъжена съм щастливо и отдавна съм забравила за нея и за майка й. Единственото ми желание е да сваля маската на Миглена като милосърдна и добра жена, за каквато се представя, да разкрия доколкото мога истинското й лице! Тя е всичко друго, но не и милостив човек! Миглена е просто един изключителен стратег и пресметлив манипулатор! Обществеността трябва да разбере това. Стриптийз барът й се казваше „American Table Dance“, но местните го наричаха „Bulgarian Table Dance“. Заради персонала и отвратителната българска чалга, която звучеше вътре, когато шефката му Меги Дерм беше пияна”.

Вижте кой иска пари, за да отглежда сираци!

„ШОУ” направи справка по лице на Миглена Христова Дерменджиева в Служба по вписванията и установи следното: Меги Дерм е собственик, освен на прословутата къща за деца във Владая, на още апетитни имоти в централни райони на София. Част от притежанията й, които във времето често са изпадали в положението под възбрана заради нейни задължения по кредити, тя въпреки всичко е съумявала да запази. Ето част от адресите на нейно име от 1992 г. до днес: огромен апартамент на „Витоша” 164; до 2005-а е имала и по-малък – на „Витоша” 116 /продаден/; мазе и таван на ул. „Баба Неделя”, обект в сграда в кв. „Лозенец” на ул. „Димитър Хаджикоцев”; УПИ-та в централната градска част и др. Дерм е взимала големи кредити от няколко банки, които, въпреки временните затруднения, е погасявала, като по този начин възбраните над имотите й са били заличавани. Със средства от каква дейност е оправяла дълговете си, е въпрос на прокуратурата. /БЛИЦ

Коментари

коментара